Знаете ли, деца, че всеки ден в нашата градина е пълен с малки приключения? И понякога – с големи смешки. Аз често си казвам, че ако някой ден реша да събирам истории, сигурно ще издам цяла книга, пълна само с вашите щури изказвания и смешни случки. И понеже обичам да ви разказвам, днес ще ви споделя няколко от тях.
Помня как един ден, докато закусвахме, едно момченце ме попита сериозно-сериозно: „Госпожо, а защо филията с масло винаги пада надолу?“. Аз се усмихнах и казах: „Ех, това е тайна на маслото.“ Но той не спря да мисли и накрая добави: „Ако я намажем от двете страни, сигурно ще си стои във въздуха!“ И всички на масата избухнаха в смях. Е, как да не се засмееш на такъв умен план?
Смешни въпроси и големи отговори
Вие сте майстори на въпросите. Понякога толкова неочаквани, че ми трябва време да измисля какво да кажа. Едно момиченце един ден ме попита: „Госпожо, а вие къде живеете, когато не сте в детската градина?“ Аз се засмях и ѝ казах, че имам дом, както и тя има. Но тя ме погледна със съмнение и каза: „Не, не… сигурно спите тук, защото винаги ви има.“ Представяте ли си – според нея аз съм като някакъв пазител на градината, който никога не излиза.
Или пък друг път, когато правихме рисунки с боички. Едно дете реши да нарисува дъга, но започна от черно и кафяво. Аз го попитах защо, а той с най-сериозен тон отговори: „Ами, госпожо, някой трябва да изяде шоколада, преди да дойдат другите цветове.“ Толкова беше сладко, че не издържах и се разсмях с него.
Големи бели и малки пакости
О, тук съм сигурна, че вие най-много ще се засмеете, защото белите винаги стават смешни… след като мине малко време. Спомням си един ден, когато играехме на магазин. Едно момченце реши, че ще бъде продавач. Но вместо да „продава“ играчки, той започна да продава обувките на другите деца. Представете си как се нареди опашка от боси купувачи, които трябваше да си „купят“ обратно обувките. А той седеше зад масата и казваше: „Моля, ще струва една усмивка!“ И така цялата група започна да се смее и да плаща с усмивки.
Или пък веднъж, когато решихме да играем на „супермаркет“ с истински празни кутии и бутилки. Едно дете си сложи голяма кутия на главата и започна да се представя за робот. Всички паднахте от смях, а той не искаше да я свали, защото „роботите не ходят без каски“. Е, трудно беше да го убедим, че трябва да вижда накъде върви, но пък и аз се смях толкова, че почти ми потекоха сълзи.
Истории, които остават в сърцето
Знаете ли кое е най-хубавото? Че всеки един смях, всяка малка смешка остава в сърцето ми. Понякога, когато денят е по-тежък или съм изморена, просто си спомням някоя ваша реплика и веднага ми става по-леко. Вие сте истински малки шегаджии. И може би дори не знаете колко радост носите всеки ден.
Една сутрин едно дете влезе в групата и ми каза: „Госпожо, днес съм донесъл усмивка за вас.“ И знаете ли какво направи? Просто се усмихна най-широко и ме прегърна. Това е най-красивият подарък, който някой може да ми даде. И оттогава винаги си мисля – смехът и усмивките са най-добрите истории, които можем да събираме.
Така че, мили деца, не спирайте да бъдете любопитни, весели и малко палави. Защото точно тези малки моменти правят детската градина най-веселото място на света. А аз… аз ще продължа да събирам вашите забавни истории и да ги пазя като съкровища. Защото вие сте моите най-големи малки шегаджии.
Разгледай още идеи и истории за малки и големи откриватели.
