Като родител често ми се иска да дам на детето си нещо, което е само за него – лично, уникално и различно от всичко купено от книжарницата. Така стигнах до идеята да направя книжка с картинки у дома. Отначало ми изглеждаше сложно – хартия, лепене, рисуване, подреждане – но се оказа далеч по-забавно и лесно, отколкото предполагах. Най-важното е, че детето ми се включи с огромно желание и накрая се получи малко съкровище, което пазим и до днес.
Всъщност не е нужно да имате специални умения по рисуване или да разполагате с професионални материали. Достатъчно е малко въображение, свободно време и желание да създадете нещо лично. Децата обичат, когато мама или татко им правят подарък със собствените си ръце – усеща се внимание, топлина и грижа, които не може да купиш от магазина.
От какво имаме нужда
Материалите зависят от това колко сложна искате да бъде книжката. Аз започнах с обикновен цветен картон, няколко листа бяла хартия, лепило и ножица. Добавих и стари списания, които разглеждахме заедно с малкия, за да изрежем картинки на животни, плодове, коли – каквото привлече вниманието му. Ако имате принтер, може да разпечатате любими снимки или картинки от интернет. А ако детето обича да рисува, дайте му цветни моливи и флумастери, за да добави свои рисунки в книжката.
За подвързия използвах най-обикновени телбод и лепенка, но има и по-лесни варианти – например да пробиете дупчици отстрани и да вържете страниците с връвчица. Това всъщност се превърна в забавен момент – детето ми настояваше да избере цвета на конеца, защото „тази книжка е негова“.
Създаването – стъпка по стъпка
Първо решихме темата. За нас беше „Животните от гората“, защото синът ми е в период, в който непрекъснато задава въпроси за мечки, катерици и лисици. Разгледахме списанията, изрязахме картинки, залепихме ги на листовете и написахме кратки изречения под всяка. Не се стремях към съвършени текстове – по-важното беше той да разбере и сам да се опита да прочете някои думи.
Другата книжка, която направихме по-късно, беше със снимки на нашето семейство. Сложихме снимка от разходката в парка, от рождения ден, дори от първия му ден в детската градина. Това се оказа чудесен начин да му разказвам нашите малки истории, докато гледаме заедно картинките. Той сам предложи да добавим и рисунка на нашето куче, която направи с моливите си.
Защо си заслужава
Може би някой ще каже – по-лесно е да купиш книжка. И е вярно. Но домашната книжка с картинки носи друг смисъл. Детето участва в създаването ѝ, гордее се с резултата и по съвсем естествен начин се стимулира да обича книгите. Забелязах, че малкият ми прелиства нашата книжка далеч по-често от купените – просто защото тя е „нашата“.
Освен това книжката може да се превърне в личен дневник или спомен. Когато я разглеждаме след време, си спомняме за моментите, които сме събрали вътре. Това е нещо повече от игра – това е малка семейна история, написана с ножица, лепило и много смях.
Финалната магия
Най-хубавото в цялото преживяване е времето, прекарано заедно. Докато изрязвахме, лепихме и оцветявахме, си говорихме, смяхме се и учехме нови думи. Книжката стана символ на едно приятно следобедно занимание, което ни сближи още повече.
Ако и вие търсите идея за творческа игра с децата си, опитайте да направите собствена книжка с картинки. Не е нужно да е перфектна, важно е да е създадена с любов. И повярвайте ми – детските очи, когато държат книжка, която сте направили заедно, са най-красивата награда.
Разгледай още идеи и истории за малки и големи откриватели.
