Когато чуем думата „стрес“, обикновено веднага си представяме възрастни – срокове, сметки, трафик… Но истината е, че и децата преживяват стрес, понякога дори по-силно от нас, просто защото все още не знаят как да се справят с всичко, което им се случва. Като човек, който работи с деца и родители, все по-често виждам тревожни, напрегнати, неспокойни деца – с оплаквания, които нямат ясна физическа причина, но зад тях стои нещо много по-дълбоко: емоционалното напрежение.
Причините за детския стрес са най-различни. За нас може да изглеждат незначителни, но за тях са огромни – трудности в училище, натиск да са „добри ученици“, напрегната атмосфера у дома, раздяла на родителите, загуба на близък, преместване, нова среда. А понякога дори и само това, че усещат нашето собствено безпокойство. Децата улавят всичко – то не се казва, но се усеща. И те попиват.
Симптомите при всяко дете са различни. При някои се проявява физически – чести болки в корема, главоболия, отпадналост, проблеми със съня или храненето. При други – емоционално: резки промени в настроението, раздразнителност, избухвания, затваряне в себе си, липса на интерес към игра или приятели. А понякога се връщат назад в развитието – започват отново да се напишкват нощем, да се страхуват от тъмното или да искат да спят при мама и тати.
И сега идва логичният въпрос – как можем да помогнем?
Преди всичко – с внимание. Истинско внимание. Не просто да ги слушаме с едно ухо, докато готвим или сме на телефона. А да ги изслушаме наистина. Да ги погледнем в очите, да им дадем време да ни кажат как се чувстват – понякога не с думи, а с рисунки, истории, въпроси или дори с мълчание. Трябва да сме търпеливи и да не омаловажаваме това, което за тях е важно. За едно дете, например, изгубената играчка може да е истинска драма.
Много помага и ако изградим усещане за сигурност у дома. Децата се чувстват по-добре, когато има предвидимост – редовен сън, време за хранене, време за почивка и игра. Ако можем, нека ограничим екраните, особено вечер – това натоварва нервната им система повече, отколкото си даваме сметка.
Движението също е страхотен съюзник – навън, на въздух, на игра, на колело, на топка. А ако детето обича да рисува, да пее или да строи с лего – нека го прави. Това е начинът му да се отпусне и да преработи емоциите си.
И не на последно място – нека обърнем внимание и на себе си. Децата копират нас. Ако ние сме в стрес, ако постоянно се караме, ако сме тревожни – те го усещат. Нека им показваме, че е нормално понякога да не си добре, но че можеш да говориш за това, да се справиш, да поискаш помощ. С личния си пример им помагаме най-много.
Ако обаче видите, че тревожността не намалява въпреки усилията ви – не се колебайте да потърсите помощ. Детските психолози са тук точно за това – да помогнат на детето да разбере какво чувства и как да се справи с него. И колкото по-рано се обърнем към специалист, толкова по-добре.
И едно последно нещо, което винаги напомням на родителите – не е нужно да сте съвършени. Вашето дете има нужда най-вече от вас – такива, каквито сте. С любовта, прегръдките и вниманието ви. Понякога едно „Как си днес?“ и едно „Обичам те“ са най-доброто лекарство.
Разгледай още идеи и истории за малки и големи откриватели.
