Признавам си, че всяка пролет с нетърпение чакам новите детски колекции. Не защото съм обсебена от мода, а защото знам как една нова тениска или чифт кецове могат да променят настроението на децата ми. Тази година цветовете са толкова свежи, че буквално ми напомнят на детските боички, които постоянно намирам по масата у дома. Дъщеря ми веднага си хареса една рокля на ситни цветя в комбинация от коралово и небесносиньо. Облече я още в съблекалнята и отказа да я свали, докато не стигнахме до касата. Тогава си дадох сметка колко важно е за тях дрехата да ги кара да се усмихват.
Синът ми пък е в етап „динозаври и космос“. В магазина избра тениска със зелени трицератопси, а после настоя да я облече за училище в комбинация с оранжеви къси панталони. Аз щях да съчетая други цветове, но като го видях колко е щастлив, разбрах, че няма смисъл да споря. За тях модата е игра, а не правила. И може би ние, възрастните, трябва да гледаме повече по този начин.
Удобството е по-важно от снимките
Помня как преди няколко години взех една изключително красива рокля с тюл за рожден ден. Стоеше прекрасно, но дъщеря ми изкара с нея не повече от двадесет минути, преди да започне да се чеше и да иска да я свали. Оттогава внимавам много повече. Сега първото, което гледам, е материята. Ако е твърда, бодлива или нееластична, просто я подминавам.
Хубавото е, че тази година изборът от удобни дрехи е огромен. Виждам панталони с ластик, които децата могат да облекат сами, суичъри без тежки качулки, тънки роклички от органичен памук. Синът ми обожава да тича и скача, затова за мен е важно дрехите да издържат на тези изпитания. Миналата седмица пробвахме нов чифт маратонки – първото му действие беше да започне да прави състезания из коридора на магазина. Аз се смутих, но продавачката се усмихна: „Точно така трябва да се пробват – ако може да тича и да скача, значи са неговите.“
Още нещо хубаво е, че дрехите вече издържат на безкрайното пране. Всеки родител знае – понякога едно дете може да смени три комплекта за деня. А когато материята не издържа, след седмица изглеждат износени. С новите органични материи този проблем е по-малък. Харесва ми, че не трябва да избирам между красиво и практично – вече може да бъде и двете.
Детайлите, които правят децата щастливи
Най-приятната изненада тази година са малките хрумки в дрехите. Купих на дъщеря ми яке, което е двулицево – едната страна е розова, другата със сребристи звезди. Всяка сутрин тя сама решава коя страна да носи и това ѝ дава усещането, че има избор. Синът ми пък е влюбен в новите си панталони с големи джобове. Слага вътре камъчета, малки колички и дори един мидичка, която пази от морето. Всеки ден проверява дали съкровищата му още са там.
Забелязвам и още нещо – децата вече имат своя собствен вкус. Понякога изборите им ми се струват странни, но се опитвам да не се намесвам. Дъщеря ми например реши да съчетае тениска с динозаври и пола с пайети. Аз бих я спряла, но като я видях колко се гордее със себе си, оставих я. Истината е, че така учи да изразява себе си. А нали точно това искаме – децата ни да растат уверени и щастливи.
Като родител усещам, че детската мода тази година е по-близка до реалността от всякога. Не е натруфена, не е за снимки в каталози, а за истинския живот – за скачане по локви, за разходки в парка и за онези моменти, когато детето се прибира у дома с прашни колене, но с усмивка. И това е, което ценя най-много – дрехи, които позволяват на децата да бъдат просто деца.
Разгледай още идеи и истории за малки и големи откриватели.
